Арестът има свойството да кара хората да посягат към телефоните си. Някой иска да обясни какво се е случило във Facebook. Друг човек започва да преглежда стари снимки и съобщения, търсейки нещо, което би могло да бъде разбрано по погрешен начин. Изтриването на няколко съмнителни публикации може изведнъж да изглежда като нещо естествено.
Обикновено това е грешен инстинкт.
До този момент дигиталният запис може вече да се простира далеч отвъд това, което се вижда на телефона ви. Разследващите могат да преглеждат публични публикации, данни за местоположение, съобщения, записи в акаунти и информация, съхранявана от доставчици на трети страни. Някои записи могат дори да бъдат запазени от доставчиците, докато разследващите провеждат съдебния процес, необходим за получаването им.
Това създава два записа едновременно: този, който разследващите дигиталната история се събират, и този, който все още можете да промените. След арест, най-безопасният подход обикновено е да не се обяснява, почиства или изчезва онлайн. По-добре е да спрете да публикувате, да запазите това, което съществува, и да оставите адвоката си да реши кое е важно.
Две пътеки започват да се движат в минутата, в която белезниците се свалят
Повечето хора си представят доказателствата като физическите неща на местопрестъплението, теста за алкохол, видеорегистратора, може би един или двама свидетели. Това е малка част от това, което всъщност се крие в един съвременен случай. По-голямата част се намира на сървъри, които не притежавате.
Разследващите знаят това и действат бързо. Федерални наръчници, като например ръководството на Министерството на правосъдието за електронни доказателства, обясняват на агентите как да съхраняват, изискват и евентуално да изтеглят записи от доставчици. Междувременно титулярът на сметката често няма представа, че това се случва.
Тази асиметрия е целият проблем: тяхната следа се изгражда с призовки и писма за запазване на информация, докато вашата следа се редактира панически от този, който има паролата ви.
Вашите данни могат да бъдат замразени, преди да разберете, че съществува заповед за арест
Съгласно 18 USC § 2703(f), доставчик на електронни комуникационни или отдалечени изчислителни услуги е длъжен, по искане на правителството, да предприеме всички необходими стъпки за запазване на записи в очакване на съдебно разпореждане. Запазените данни се съхраняват в продължение на 90 дни и могат да бъдат удължени с още 90 дни при подновено искане. Никой съдия не одобрява първоначалното искане. Абонатът не получава никакво уведомление.
Практическият ефект: до шест месеца акаунтът може да бъде замразен, докато следователите подготвят документите за отварянето му. Изтриването на публикация след началото на този срок не изтрива нищо от страна на доставчика. Това, което прави, е да добави нов факт към случая, а именно, че сте я изтрили.
Спрете да публикувате, спрете да изтривате, започнете да запазвате
Тук се пресичат двете линии. Това, което правите със собствените си разкази в дните след арест, или подкрепя историята, която вашият адвокат ще разкаже, или я опровергава. Няколко основни правила важат почти навсякъде:
- Не се включвате в публичните си акаунти. Не публикувайте публикации за инцидента, полицаите, другия шофьор, предполагаемата жертва, случая или настроението си. Задайте профилите като поверителни, но не ги изтривайте. Кажете на приятели и семейство също да спрат да публикуват за това. Снимките на екрана пътуват.
- Не изтривайте нищо. Нито снимка, нито тагнат пост, нито групов чат, нито разговор в приложение за запознанства, нито бележка от Venmo. Ако прокурорът може да докаже, че изтриването е станало, след като сте знаели, че предстоят обвинения, това е отделен проблем, натрупан върху първоначалния.
- Запазете си собствено копие. Повечето големи платформи ви позволяват да изтеглите пълен архив на вашия акаунт. Направете това рано, съхранете го някъде офлайн и го предайте на вашия адвокат.
- Запишете времевата линия. Докато паметта е прясна, запишете си къде сте били, с кого сте били, какви устройства сте имали и какви приложения са били отворени. Историята на местоположенията, касовите бележки за споделено пътуване и броят на стъпките са потвърдили защитните си аргументи. Те също така са ги опровергали.
- Сменяйте пароли, а не акаунти. Блокирайте достъпа, така че нервен роднина да не може да реши да помогне, като почисти нещата. Деактивирането на акаунт напълно може да изглежда като унищожаване на доказателства, дори когато всъщност нищо не е било изтрито.
Предполагайте, че следователите вече са във вашата емисия
Много преди да пристигне официална заповед за арест, някой разглежда публичната версия на живота ви. Отворени профили, маркирани снимки, регистрации, коментари към публикации на приятели, история на отзиви в сайта, дори социалните мрежи на самото заведение от въпросната вечер. Нищо от това не изисква призовка. То вече е там.
Всичко, което е обозначено като „публично“, трябва да се третира като чакащо доказателство . Това включва и разказите на хората, с които сте били. Историята на приятел, който ви е маркирал в бар два часа преди ареста, вече е част от хронологията, независимо дали ви харесва или не.
Ето защо предишният съвет е важен. Да останете поверителни, да мълчите и да запазите тайната си е по-добре за вас, отколкото да останете видими, да бъбрите и да редактирате информацията. Добрият адвокат по наказателно право може да ви каже на кои части от вашия дигитален отпечатък ще се опре прокуратурата и кои всъщност ще помогнат, така че архивът, който запазвате, се превръща в инструмент за защита, а не в пасив.
Най-добрият ти ход е да оставиш записа на мира
След арест, желанието да обясните, изтриете или почистите онлайн историята си може да създаде проблеми, които преди не са съществували. Запазете това, което вече е там, спрете да добавяте към досието и оставете адвоката си да определи кое е важно. Колкото по-малко промени направите в паника, толкова по-малко дигитални решения ще трябва да обяснявате по-късно.